История на Хебър Пазарджик

История на Хебър Пазарджик

Хебър
Историята на петобоя в Пазарджик датира отпреди повече от 50 години, когато наистина разностранният спортист Христо Чочев полага основите му с десетина запалени по ездата, сабята, плуването, стрелбата и бягането младежи, които в мечтите и въображението си са се олицетворявали с героите от древността. Обаятелен, с репутацията на изтъкнат спортист, първият участник от Пазарджик на Световно първенство, с вдъхновяващото си слово Христо бързо успява да разпали мечтите и надеждите на първите си последователи и те го следват с възхищение. Така под негово ръководство се поставят онези стабилни и днес основи, които дадоха на Пазарджик и Родината стотици шампиони във различните възрастови групи, национални шампиони и призьори от световни първенства и авторитетни турнири. Сред тях и три жени, първите отдали се на този спорт. И сега, толкова години след началото, сред обществеността се помнят имената на шампиона Тодор Герджиков, Валентин Папазов, Павел Муклянов, Христо Стефанов, Васил Маринов, Христо Вълчанов и още много други, чийто имена са останали в историята на модерния петобой в Пазарджик.
IMG20110607_002[1]
Първите стъпки в 1959г. се характеризират най-вече със ентусиазъм и дързост, които покоряват и много скоро, само след 2 години през 1963г. – на Републиканския шампионат, отборът на Пазарджик в състав Христо Чочев, Тодор Герджиков и Валентин Папазов печели първото място и си осигурява Републиканската титла. Тази победа характеризира голямата и плодотворна работа която се извършва още от самото начало. Тя подсказва, че подготовката е на прав път, че скоро той ще се превърне в магистрала за забележителни победи. И всичко това въпреки мизерната база и все още липсващата научна методика на организация и подготовка.

Сега е смешно, дори трудно да вярваме, че първите уроци по фехтовка например са се провеждали по пътеката на зеленчуковата градина на Христо Чочев, за стрелбата състезателите сами са носели оръжието и мишените, плуването се е овладявало в басейна на Острова, а уроците по езда са били преподавани от селските ездачи в района.

Мили, затрогващи родни картинки на трудно обяснима любов, привързаност и вяра в бъдещето на своя спорт. И всяка следваща година дава доказателства, че трудът се отплаща. Първите майсторски звания в Модерния петобой в Пазарджик са за Тодор Герджиков, Ангел Пепелянков, Валентин Папазов и Емануил Азманов. По това време – 1967г., по наредба на Българския съюз за физическа култура и спорт, един човек не може да заема едновременно две различни длъжности. Тази заповед изправя Христо Чочев пред дилемата да избира между плуването и модерния петобой. Неговият избор пада на водния спорт, а за треньор на модерния петобой препоръчва и е назначен Тодор Герджиков. Истинският ръководител продължи да бъде Христо Чочев. Разбира се, Тодор Герджиков не престана да се състезава, предавайки със това немалкия си опит на по-младите и начинаещи състезатели. Тази двойна роля продължи до 1972г., когато Тодор прекрати активната си състезателна дейност и се отдаде само на педагогическата работа. От новата генерация се откроиха Емануел Азманов – бронзов медалист от Световното първенство през 1969г., Димитър Марков, Петър Богданов, Димитър Донов, класирал се четвърти на световното за младежи и участник заедно с Борислав Батиков в Олимпийските игри в Москва – 1980г.

IMG20110607_007[1]

Модерният петобой намерил топъл прием в спортното училище, отново изуми спортна България с постиженията на своите възпитаници. Училището позволявало да се прилагат всички съвременни изисквания за целенасочена подготовка. Тук на най-високо ниво беше организацията на цялостната работа, а дисциплината, ежедневният режим и контролът даваха своя отпечатък върху постиженията. Това позволи в скоро време Спортното училище да се превърне в люпилня на призьори и шампиони. От тук поеха към висините изтъкнатите ни състезатели Владо Цоков – участник в Европейско и Световно първенство за младежи, Владимир Клинчаров – четвърти на световното първенство за мъже, Сергей Георгиев – втори на международния турнир „Дружба”, Лазар Шотев, Александър Пасков, Валентин Табаков, Борислав Благов, Спас Бояджиев, Андрей Кузманов, Николай Аргиров, Атанас Кръстанов, Елин Боев и други. Това е периодът 1977-1984, когато всяко участие – у нас или в чужбина ни донасяше титли и медали.

В тези години, след упорита работа в училището, към върховете на спорта се устремиха и много момичета. Най-силни от тях, всяка оставила своя незаличима следа, са носителката на Световната купа за девойки и пета на Световно първенство Ина Харизанова, Юлияна Стефанова, Таня Бусакова, Нина Янкова, Юлияна Алексиева, Галя Коприщенова, Мария Кузева и други, всичките Майсторки на спорта и национални състезателки.

Успехите, завоювани в тези вече над 50 години, са постигнати съзнанията и уменията на специалистите, доказали високата си компетентност в своя спорт. Естествено, най-заслуженото име сред тях е на основателя на Модерният петобой в града Христо Чочев. Този изтъкнат специалист в плувните спортове и петобоя, години след преждевременната му кончина, се изтъква като несъмнен авторитет, като най-заслужилият за развитието на двата спорта специалист във града. След него се нареждат заместникът му Тодор Герджиков, който учи „занаята” в всеизвестната световна школа в Унгария. Там той научава изключително много и след това го преподава на своите възпитаници. Следващите шампиони на пазарджишката школа са Христо Цонков, Георги Гоцев, Спас Бояджиев, Стефан Чифчиев, Митко Донов, Стефан Герджиков, Михаил Кузев, Ангел Бояджиев, Димитър Кестенов – всеки един със свой индивидуален принос в успехите, постигнати в тези 50 години.